Многоязычное издание: в книге собраны статьи по языкознанию болгарских, чехословацких и русских исследователей, представленные на языках авторов статей.
...На 27 октомври 1954 година Българската академия на науките чествува 95-годишнината и 75-годишната научна и книжовна дейност на академик Александър Теодоров-Балан. На тържественото събрание присъствуваха председателят на Министерския съвет другарят Вълко Червенков, членове на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистческа партия и Централния комитет Българската комунистическа партия и на Министерския съвет и многобройни представители на българската наука и култура. Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история. Научна кариера. Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда "За звука ь в новобългарския език". През 1884 г. се установява в София и 4 години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет "Св. Климент Охридски"). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Балан дава отговор на тезата публикувана в книгата на Кръсте Мисирков от 1903 г. "За македонцките работи". Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания акад. Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков. Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това преизбиран на същия пост (1896 – 1897, 1902 – 1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899 – 1900, 1904 – 1905). В края на 19 век и началото на 20 век Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет и действителен член на БАН. От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия. В 1909 година Балан е инициатор за основаването на организацията Българска матица в Цариград, делегат е на нейния Пръв събор и е редактор на органа ѝ "Летоструй". Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист".
Дополнительно: При заказе от 1500 р. отправка Почтой России бесплатно.
При заказе от 5000 р. разовая скидка 15% и отправка Почтой России бесплатно.
За пределы РФ книги не высылаю
Фото книг в состоянии "новое", "как новое" и "отличное" не высылаю.
Встречи по договоренности исключаются.
)
отличное;
В продаже с 15.01.2017
